Видях виенското колело точно в средата на лунапарка. Очите ми светеха по онзи начин, когато знаеш че правиш нещо опасно, но го искаш прекалено много. Имам страх от високо, но тръпката при мисълта да съм най-горе на колелото и да виждам светлините на града под мен, почти ме бе завзела цялата. Знаех, че в момента в който се кача на въртележката ще съжалявам, че ще ми стане лошо и дори цяла седмица може после корема ми да не е на себе си. Но пак поглеждам колелото и ме връхлита тръпката и желанието да го направя. Какво пък толкова може да се случи?! По същия начин се чувствам, когато видя теб. Подкосяват ми се краката, корема ми става на топка и адреналина ми се покачва на макс. Ти си най-опасното нещо, което ми се е случвало и в същото време най-желаното, което съм искала. Знам, че веднъж бъда ли с теб, после дълго време няма да мога да се съвзема. Но те искам. Гледам те и си представям как ме вземаш в обятията си, как тръпнеш от желание, обладаваш ме страстно и после се прегръщаме дълго, докато се нормализира дишането ни. Да, ти си моето виенско колело, вълнуващо и възбуждащо. Но колкото и да искам да се кача и да направя една обиколка, може би е прекалено опасно за мен, може би ти си прекалено опасен за мен. За това ще те гледам отдалеч и ще си представям какво би станало, ако все пак се престраша и опитам тази въртележка... Надя Стоянова - К.К.